Как да говорим ефективно с детето
Австралийската организация Parentline , която съветва и поддържа родителите, публикува препоръки по какъв начин диалогът с децата да е оптимално ефикасен.
Истинското другарство в фамилията влияе на самооценката на деца и възрастни, тъй като дава убеденост, че те се поддържат. Често обаче неточности в връзката провалят това.
Според експерти 3 са съществени стилове на другарство: одобрителен, въздържан и нападателен. Като утвърдителният, естествено, носи най-голяма изгода и се счита за най-предпочитан.
При него човек не упреква другите, а всички участници в диалога един след различен изричат своето мнение и се изслушват.
При пасивния жанр човек таи своите същински усеща и мисли, с цел да избегне вероятен спор. Това обаче мощно напряга атмосферата.
При нападателния жанр човек употребява напън, приказва жестоко, не слуша събеседника, подлага на критика и го упреква.
Ето някои чести неточности, по които ще разпознаете пасивния и нападателен жанр.
Ако се научите да виждате тези неточности в общуването, ще съумеете и да ги избягвате.
Отказвайки се от тях, ще постигнете положително другарство връзка, настояват експертите.
Изказвания, които ни отчуждават: когото вместо да приказваме за себе си и възприятията си („ Аз съм смутена “), родителите придвижват акцента върху това по какъв начин детето способства за положението им („ Ти ме разстройваш “).
Като на разпит : когато родителят със непоколебим глас насочва по този начин наречените „ затворени " въпроси, които не допускат отговор („ Ти отново не си си прибрал играчките “), без да даде опция на детето да опише какво го тревожи. Ако желае да даде опция за диалог, би трябвало да сложи отворен въпрос: „ Ти за какво си оставил играчките си тук? “
Избягване: когато родителите не издават същинските си мисли, усеща и стремежи, тъй като се опасяват да не притеснят или разстроят детето.
Лепене не етикети: когато родителят осъжда и дава оценка на детето, лепейки „ етикети “. Например: „ Ти мислиш по този начин, тъй като още си дребен! “
Четене на мисли: когато родителят допуска, че знае какво мисли детето и то преди да поговори с него по тази причина.
Разсейване : когато родителят не отделя качествено внимание на диалога, това основава усещане у детето, че той не се интересува, не му е забавно и е без значение какво ще каже.
